Крадецът на книги

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

Крадецът на книги

от Искра Неделчева

Един малък факт – всички ще я прочетем.

Рано или късно.

Какво е „Крадецът на книги“, ще попитате? „Крадецът на книги“ е едно петстотин-странично томче с красиво изрисувани хартиено-жълти корици, меки страници и повече думи, отколкото можете да си представите. „Крадецът на книги“ е книга, но и не точно. Това е един свят, една история, която завладява, обсебва и никога не напуска. А и кой би искал?

Нагледно обикновената история на едно момиче на име Лийзел Мемингер, развиваща се в Германия по време на Втората световна война, се превръща в едно от най-красивите повествования, които литературният свят е познал в изминалите години. Дори бих заложила доста, че ще бъде така и за следващите. Това е историята на едно момиче, на едно момче, с коса с цвета на лимони, на един акордеонист, на един еврейски боец и на много, много кражби. Една история, по-голяма от света.

Лийзел е малка, изстрадала и толкова реална, толкова истинска, че е невъзможно човек да не я хареса и да не е съпричастен. Историята започва с първия сблъсък на момичето със света на книгите, първата кражба, която се оказва и повратна точка в живота й. Буквите и думите са бъдещето й, спасението и понякога единствените й приятели. Но само понякога. Защото Лийзел, от почти сираче, изоставено от майка си, осиновено от приемно семейство, чувстващо се по-самотно от самотата, се превръща в един пламък, готов да възпламени не само малкото градче, но и целия свят. И страница по страница, глава по глава Лийзел израства, с нея израстват и думите. И стъпка по стъпка се превръща в една от най-достойните героини, покорява сърцата, както на останалите герои, така и на читателите.

Дори дотолкова, че самата Смърт да разкаже историята й.

Изключителен разказвач, представен по изключителен начин. Каквото и да знаете за нея, ще се промени. Не зная, може би съм само аз, но ако няколко обикновени страници, изпъстрени с черни букви, успеят да ви накарат да симпатизирате на Смъртта и да искате да я познавате, или поне да споделите някой разговор с нея, може би има нещо невероятно в тези страници. Магия може би? Не знам. Може и да съм само аз.

Нека спомена това – каквото и да кажа за книгата, ще бъде малко. Брилянтно написана, оригинална по своята същност и сюжет, увлекателна, на моменти забавна, но в цялост сърцераздирателна. Маркъс Зюсак е създал една магия, която завладява от първата страница и не само не пуска до последната – по пътя ви разбива, кара ви да чувствате неподозирани емоции и накрая ви оставя празни, но и пълни. Защото няма друга такава. Зюсак дори беше казал, че единствената му цел, пишейки „Крадецът на книги“, е била да напише нечия любима книга. Поздравления, Мосю, справили сте се. И то твърде добре.

Защото това е една от онези книги, за които се пишат страници с ревюта – и добри, и лоши, но въпреки всичко – истински и качествени. Защото това не е книга за хората, които хващат книжле за пръв път. Не е книга и за хората със списъци от изисквания, твърде фокусирани върху тях, за да усетят самото четиво. Това е история за хора, които четат за удоволствие, четат заради самото четене, четат, защото това им помага и ги прави щастливи. За хора, които познават книгите и ги смятат за приятели. За хората, които четат, за да живеят.

Като човек, който чете – какво, как и кога, не е толкова от значение – и то, който чете от повече години, отколкото помни, с убеденост мога да твърдя, че подобно съкровище не бях откривала досега. А като човек, който живее и диша с думите, мога само да се надявам, че някой ден ще мога да напиша нещо толкова вдъхновяващо и докосващо. Нещо, което да бъде за някой онова, което това книжле е за мен.

„Крадецът на книги“ не е книга, тя е сбор от думи, всяка от които с отделна душа, всяко изречение по-магическо от предходното. Герои, по-живи от истински хора, истории, по-трогващи от самата болка. Някой беше казал – няма нещо по-истинско от това да плачеш и да съчувстваш на герои от книги; те не са реални, историите им са измислени, но въпреки това те карат да чувстваш, да мислиш и да те боли. Аз казвам – какво по-хубаво от това? Ако една книга те е накрала да се замислиш, да искаш да си изплачеш очите и издереш лицето, ако някоя история е била толкова хубава, че не ти е давала мира, то тя е изпълнила целта си.

„Крадецът на книги“ е тази книга. Радвам се, че й отделих повече време и че въпреки че исках, не я изчетох на един дъх. Радвам се, че страниците са изцапани със спирала и са леко намачкани от сълзи. Радвам се, че седмици след това не исках да поглеждам друга книга, защото нищо не можеше да се сравни с тази. Радвам се, че я намерих и че й дадох късче от душата ми, а тя намери своето място в сърцето ми. И съм благодарна на Маркъс Зюсак, че я е създал и споделил със света. Хора сме все пак; ако не оставяме някое произведение на изкуството да ни разбие сърцето от време на време, за какво живеем?

Прочетете всичко за конкурса.

Крадецът на книги, от Маркъс Зюсак