Джеймс Дашнър: Лабиринтът

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

Джеймс Дашнър: Лабиринтът

от Димитър Любомиров

Разбрах за книгата, година преди да излезе. Прочетох анотацията й в интернет и бях сигурен, че ще я купя още в първия ден, в който се появи на български. Малко бях изплашен от това дали ще оправдае очакванията ми. Изчел бях много коментари, колко добра е тази трилогия, и любопитството ми беше нараснало до неузнаваемост.

Може би след първата глава разбрах, че ще бъде в моя топ 5 на любими книги. Много харесах главният герой Томас, които противно на очакванията не е красавец с черна коса и зелени очи, а умно и силно момче с не толкова привлекателна външност. Отсъствието на елемента огън, под каквато и да е форма, свързана с главния герой, мога да кажа, че засили още повече интереса ми.

Томас се озовава сред група от момчета, които също като него са изгубили спомените си за дома и това, което са в действителност. Намира се в кътче, наречено „Езерото“, което всъщност е просторна поляна, оградена от лабиринт. Никой не му казва какво се случва и той е безкрайно объркан и самотен. И все пак намира сили и с повече упорство успява да се впише в това ново за него общество, макар че е новак – неразбран и неразбиращ.

Като цяло героите са въведени постепенно и всеки вкарва по малко мистерия от себе си, като постепенно с разгръщането на историята липсващите частици се наместват. Не може да не заобичаш героите! Всички говорят със странни думи и всеки от тях има свое собствено и неповторимо чувство за хумор. Не стига че момчета му спестяват голяма част от това, което знаят, но и същевременно разни ужасяващи гадинки с размерите на добре угоена мечка се опитват да заличат всеки дръзнал да се появи в лабиринта, в тяхното време.

Имах нужда от тази книга! Тя е за всички онези, като мен, които са отегчени от задължителната романтика. Ако може да се говори изобщо за любов тук, то тя е платонична, чиста и приятелска. Женският персонаж в книга е само един и тя е прекрасна! Името й е Тереза и носи много тайни, за които Томас трябва сам да се досети. Определено има химия между двамата, но тъй като героите са на по 15-16 години и се борят да доживеят следващия ден, бягането хванати за ръка говори много повече, отколкото мимолетната целувка. Най-важното, което трябва да знаем за Томас, е това, че е умен, за нищо на света не би оставил приятел в беда, верен е докрай и не се отказа от своите идеи и убеждения, колкото и да му се натякваше, че всичко е безсмислено.

Всяка страница е ново приключение и толкова висока доза адреналин, че на моменти спирах да чета за секунди, за да си представя възможно най-пълно този чуден, но и леко плашещ свят. Четеш, четеш… любим герой е в беда и си викаш: Не искам да умира! Помогнете, моля ви!

Първата и много успешна книга от трилогията „Лабиринтът“ е вече в България и искам всички да разберат! Не искам да пазя нещо толкова добро само за себе си! Ако Катнис е вашето момиче, нека бутнем прожектора и към Томас! Заслужава го!

Прочетете всичко за конкурса.

Невъзможно бягство, от Джеймс Дашнър